Като човек, който все пак е продавал индонезийски мебели и аксесоари, няма как да не оценя интериора на тази страхотна къща в Байрон Бей в Австралия. Разбира се, аз така и не се научих да ги подреждам и използвам толкова добре. Може точно затова и се възхищавам още повече на тези чудесни индонезийски и балийски акценти на фона на чисто белите стени на къщата. Естествените материали, грубо обработеното дърво с дърворезбените орнаменти, плетените кошници и лампи, металните столчета и памучните тъкани – всичко е в перфектен баланс и хармония помежду си.
Къщата е собственост на Хайди, която държи магазин за мебели от Индонезия и Бали, наречен Ha’veli on Bayron Bay, където могат да се видят много от нещата, които виждаме и в къщата. Ако погледнете и новият Lookbook Spring Summer 2016, може би ще разберете и защо грубите дървени мебели донякъде ми напомнят на стари долапи от някоя родопска къща, които случайно са се оказали някъде в Скандинавия.
Чуя ли за рисунки на Париж, обикновено си представям романтични и нежни акварели в много светли пастелни цветове. Наскоро обаче открих доста по-цветни дигитални илюстрации на една германска архитектка, която в момента живее в Париж и явно има обича прозорци поне колкото мен. Всъщност вероятно всички, които сме учили архитектура, ги обичаме И така, става дума за Tubidu Graphics и покрай нея и още няколко интересни подобни проекта сериозно се замислям каква е тази парижка магия и как можем да я пренесем и у нас!
На мен лично тези прозорци ми изглеждат като излезли от някоя анимация за Париж, Рататуи например, макар там стилът на рисуване да е доста различен, и всеки момент очаквам да се появи някой на този прозорец и да започне интересна история…
I love to observe things and wait for the moment when they really come to life and start to tell me something about themselves.
Нощните изгледи от Париж са направо хипнотизиращи, а рисуваните на ръка контури, смесени с дигитално оцветяване превръщат рисунките в смесица от акварелите на уличните художници и дизайнерът с таблет за рисуване в ръка.
I also love to use strong colors because they make me happy and always fill me with energy.
I don’t start to draw until I have a full-blown idea as I like to see the subject clearly.
Благодаря за вниманието!
Ако статията ви е харесала, абонирайте се за следващите по мейл или ме последвайте във facebook, twitter или bloglovin‘!
Като голям почитател на книгите никога не пропускам интериорите с хубави библиотеки. Особено предвид колко рядко ми се случва да ги виждам напоследък у нас. Този апартамент един от тези интериори – привлече ме с красивата вградена библиотека в дневната. Самата дневна съвместява функциите на дневна, трапезария и кухня в едно помещение. Една цяла стена е отделена на библиотеката, а тази до нея е боядисана в тъмно сиво така че телевизорът почти изчезва визуално на нейния фон. Другата й роля е да прегражда мястото към коридора с подхода към спалните. От тази страни сивата стена се превръща в чудесен фон за колекция картини.
Паркетът е особено живописен, а шарените циментови плочки на пода в кухнята продължават това усещане, докато стените и тук са изцяло в бяло като горни шкафове изцяло липсват и така превръщат кухнята повече в част от общото помещение, отколкото отделно място за приготване единствено на храна.
Циментът е използван и за плотове на трапезарната маса и на нощните шкафчета в спалнята. А естествените шарки на дървото са използвани и в спалнята под формата на графична табла за легло, която продължава по цялата дължина на стената.
Входната врата е боядисана в светло синьо, което е продължено но още няколко места в апартамента – например в синьото дървено столче в кабинета, или сини съдове в кухнята. Останалите столове са от Тонет.
Вградената мебел в кабинета следва стила на библиотеката в дневната, а стаята може да се превърне и в спалня за гости при необходимост.
Вила V3 е елегантна семейна къща с Г-образна форма в Рисков – част от втория по големина град в Дания и най-старият в цяла Скандинавия – Орхус. Къщата е разположена на четири нива и повече от 370 кв. м и включва дори и гараж. Формата е обусловена от ъгловия парцел и желанието на собствениците да загърбят улицата. Външната фасада е много изчистена и освен от рампата към гаража, се разнообразява единствено от двата разположени високо горе правоъгълни прозорци, които завиват и по покрива. Разположени толкова високо, те позволяват в помещенията да навлезе максимално светлина, дори и в мрачните зимни дни, без да позволяват погледа на случайния минувач да разкрие какво се случва в помещенията зад тях.
Вътрешната част на Г-то е отворена към югозапазен двор. Тук витрините са по-големи, а преходът от къщата към двора съвсем плавен. Дворната част включва няколо обособени къта – включително покрита част най-горе, продължение на дневната – масивната дървена пейка продължава визуално обема на камината от дневната; отворена тераса, която продължава в горното осветление на долния етаж и се свързва посредством бетонни стъпала с втора открита площадка на по-ниско ниво.
Интериорът е изцяло в сивата гама, много пестелив и с изчистени прави линии. Видимият бетон присъства навсякъде, като стените минават през цялата къща и обединяват отделните планове. Бетонът е разнообразен от дървени и стъклени повърхности и разнообразни текстили. Детайлите са премислени навсякъде – включително дърветата са строго съобразени така, че едновременно да създават приятна гледка, но и да предпазват от нежелани погледи. Дори входът на гаража е изпълнен много внимателно исъчетава плавни стъпала с рампата и решетка за отводняване точно пред гаражната врата – просто като детайл, изпълено от същия материал, от който правим тези рампи и у нас, но изглежда в пъти по-добре.
Проектът е на датското студио Adress, което смятам от тук нататък да следя по-внимателно, защото очаквам още много интересни проекти от тях.
Благодаря за вниманието!
Ако статията ви е харесала, абонирайте се за следващите по мейл или ме последвайте във facebook, twitter или bloglovin‘!
Всъщност, идеята се оказа нещо като шега за първи април, но лично на мен, дизайните на тези осветителни тела ми харесаха много най-вече заради начина, по който едновременно напомнят за култовия филм, и в същото време не изглеждат като поредния мършандайз, по-скоро напомнят естетиката на скандинавския дизайн от 50-те и изглеждат съвсем като нещо, което може да се открие из каталозите на големите фирми производители на осветителни тела.
Дело са на израелския дизайнер Eyal Rosenthal, който измисля дизайна и след това поставя отделните проекти на фон, напомнящ страница от каталог. Имената са оригиналните, но променени леко, така че да звучат шведски, Описанията отдолу са от съответните страници в уикипедия, преведени на шведски. Аз определено съм фен на Vajder и Maul. Вие какво си харесахте?
Оригиналната първоаприлска шега разказва за това как дизайнерът е наследил магазин за осветление от дядо си и там е открил тези страници от каталога и видял детските си любими герои в старото магазинче. Можете да откриете целия текст тук. Самият проект в сайта на дизайнера тук.
Благодаря за вниманието!
Ако статията ви е харесала, абонирайте се за следващите по мейл или ме последвайте във facebook, twitter или bloglovin‘!
Сигурно сте забелязали, че често следя шведските сайтове на брокерските фирми. И как да не ги следя – там определено отделят внимание на декор и снимки, което при нас не е постоянна практика. Самото ровене из тези сайтове е наслада за окото, а бонусът е, че от време на време попадаш и на апартаментите на хора, които следиш редовно, защото списват супер интересни блогове за интериор. Точно такъв е случаят с апартамента на Йохана Брадфорд, който сме виждали не веднъж и два пъти из фотосесиите в нейните постове. Наскоро в пост, озаглавен Нова ера, тя писа, че обявява за продажба жилището, което буквално нарича “апартамент-мечта”, за да преследва следващата – собствена къща. Което ни дава възможност да надникнем по-внимателно с него, благодарение на снимките на Андерс Берстед, както и най-удобното нещо за мен – план на апартамента, който открих сайта на брокерската фирма Entrance, където се вижда и колко интересна форма има самото жилище.
Разбира се, апартаментът беше продаден много бързо, но пък това не ни пречи да разгледаме още едно жилище в Гьотеборг
Сградата е историческа, така че стените са много дебели (поне 60-тина см на око), а коридорът е много по-широк от това, с което сме свикнали при нас. Стаите са подредени една до друга с поглед към улицата – спалнята е преходна от хола, а третата стая е с вход от към коридора и е понеже е малко по-тясна, е превърната в кабинет. Основните тонове са неутрални сиви нюанси, но в спалнята и коридора акцент са тапетите с флорални мотиви. Аз лично не съм привърженик на всички стени да са с толкова наситени тапети, но признавам, че спалнята ми харесва много. Мотивът е нежен и успокояващ и прави спалнята много уютна. Стаята е малка, но понеже мебелите са подбрани да са малко по-малки, не изглежда претрупана. Какво имам предвид под по-малки? Например гардеробът в нишата, който всъщност е съставен от два двукрилни гардероба от Икеа не заема цялото място и така ширината на стаята изглежда достатъчно голяма. У нас по-често гардеробът ще заеме цялата ниша (тоест дъното на стаята) и ще има и настройка така, че да има максимално място за вещи. Което не е лошо, но има систуации, в които един лек и по-малкък гардероб работи много по-добре. Този например изпъква чудесно на фона на флоралния тапет. Освен това напомня да прочистваме дрхите от време на време Нощните шкафчета също се вписват в тази идея – на високи крачета са – така подът остава свободен и стаята изглежда по-голяма.
Тази тенденция е продължена и в кухнята, където откриваме една много лека дървена пейка на Лусиан Ерколани в бяло, съчетана с две столчета от парена дървесина на Тонет и Wishbone стол на Ханс Вегнер. Наредени около стара кръгла дървена маса, целия кът за сядане изглежда много лек и визуално заема много по-малко място отколкото по-тежки и големи столове или разтегателни маси, за каквито действително има място в това помещение, но биха създали съвсем различна атмосфера.
Кухненските шкафове са много приятно меко бежово и са само долу. Всичко над плота е леко, окачено на стената и видимо, което допринася за още по-широка и спокойна атмосфера в кухнятa. Аксесоарите обаче са подбрани внимателно, така че да се вписват в тоновете на цялото помещение – нищо не изпъква и не разваля хармонията, а в същото време внасят уют, всичко е лесно достъпно и удобно, и въпреки това изглежда подредено.
За разлика от тапета в спалнята, тапета в коридора не харесвам изобщо заради прекалено големия детайл. Сигурна съм, че ако беше оставен само на едната стена, щеше да стои по-добре. Това обаче не пречи цялото жилище да изглежда много приятно, светло и уютно. Книгите и личните колекционерски предмети внасят индивидуализъм. Особено харесвам купчините със списания в кабинета, както и снимките за инспирация на сивата стена до бюрото. Изглежда много вдъхновяващо!
Случвало ли ви е да си помислите, че даден интериор е потискащ и депресиращ? Или да влезете в някое помещение, в което настроението веднага ви се повдига? Околната среда ни влияе много повече, отколкото обикновено сме склонни да признаем. Тъмните, мрачни и препълнени помещения ни потискат, докато светлите, изпълнени със слънчева светлина и пространство стаи, могат веднага да повдигнат настроението на всеки, които влезе в тях. Въоръжени с това знание, бихме могли да приложим положително влияние там, където има нужда. Например, да променим така нещата вкъщи, че целият интериор и това, което правим, когато се приберем, да държи депресията надалеч.
Според Уикипедия, средно между 8 и 12% от населението на всяка държава по света страда от депресия поне веднъж през живота си. Доказано е, че двойно повече жени имат този проблем, отколкото мъже, макар все още да няма консенсус относно причините за тази голяма разлика. На мен лично ми се струва доста вероятно обяснението, че жените предпочитат да анализират, докато мъжете – да забравят неприятната ситуация, може би защото моят личен опит ме навежда на това заключение. Най-често депресия се появява между 30 и 40 години, но в последно време все повече хора под 30 години също имат симптоми. Освен след раждане, някои болести също увеличават риска от развиване на депресия. Някои видове освен това са наследствени. На депресия се дължат не малко непродуктивни дни, а най-неприятно е, че веднъж появила се, депресията има склонност да се завръща и освен това изглежда успява да предразположи организма към повече болести, отколкото на човек, който не е депресиран. Така че, депресията може да бъде много опасна. Ако вече сте се замислили дали не сте имали депресия в някакъв момент от живота си, погледнете различните симптоми, които я характеризират тук. Напълно е възможно да нямате никой от тях, или съвсем малко, при това те да се дължат на нещо друго – умора например, което се лекува с малко почивка. Възможно е обаче да се разпознаете в тях, или да разпознаете симптомите на близък човек. Ако е така, може би контакт със специалист би бил най-доброто нещо, което можете да направите. Каквото и да решите, няколко малки промени вкъщи няма да навредят по никакъв начин, напротив, биха моглли да помогнат. Мястото, където прекарваме по-голяма част от времето си може да помогне за облегчаване или да задълбочи депресията.
Има две теории какво причинява депресия, които намирам за най-сериозно подкрепени с доказателства в момента. Едната е биологична и се основава на идеята, че дефицитът на някои невротрансмитери* в мозъка е отговорен за отделни характеристики на депресията.
*невротрансмитерите са химични вещества, които работят като сигнални агенти на нервната система – това са серотонин, допамин, норепинефрин, епинефрин
Другата хипотеза е психологична и сочи негативната нагласа на ума като основна причина за развитие на депресия след сблъсък с труден период или ситуация.
Поводът да напиша тази статия е, че с годините съм се сблъсквала с разнообразни жилища и работни места, и съм забелязала, че някои неща в околната ни среда не само отразяват вътрешната ни същност, но и силно влияят на нея. Връзката е двустранна, колкото и да е опитваме да пренебрегваме този факт. Тоест разхвърляното работно място наистина може да бъде признак и за разхвърлян ум (аз съм живо доказателство), но и самото разхвърляното място може да повлияе в накаква степен дори и на обикновено много подреден човек. Една мрачна и тъмна стая би могла да ни потисне допълнително и да повлияе на начина, по който възприемаме света. Или, ако трябва да се позовем и на науката – определени дейности например могат да повишат нивото на серотонин в кръвта и съответно да облекчат някои симптоми на депресията. А определена обстановка може да ни накара да мислим по-негативно или пък не чак толкова негативно.
Напомням, че не съм професионалист, така че няма как да гарантирам за сто процента успеваемост на съветите, които ще прочетете по-надолу. Те обаче са съставени на база опит и наблюдения, както и съпоставяне на различни пространства с характера на собствениците им. И понеже смятам, че най-добрата терапия е комбинираната терапия, ви предлагам още една идея какво може да направите вкъщи. Можете да я комбинирате с подходяща диета, която да стимулира мозъка по подходящия начин, спорт, когнитивна терапия, и дори лекарства, ако лекарят смята, че е необходимо. Мога да гарантирам, че нито един от тези съвети няма да порпечи, и че изпълнението им със сигурност ще ви накара да се почувствате поне малко по-добре.
Започвам с няколко чисто физиологически съвета, а по-надолу ще намерите и някои дейности, които можете да направите:
1.Внесете повече светлина у дома
Слънчевата светлина е най-добрият приятел на един депресиран човек, така че първото нещо, което трябва да направите, е да дръпнете завесите. Плътните завеси са единствено за нощно време – за да блокират светлината от улицата, която понижава качеството на съня, и да спрат любопитните погледи. През деня е абсолютно задължително да влиза колкото е възможно повече светлина. Там, където напече слънцето, микробите умират, но много по-важно е колко благотворно може да повлияе на настроението и енергията ви топлата слънчева светлина.
Ако отидете някъде на север през зимата, хората ще ви кажат, че им липсва най-вече слънцето. Че липсата на светлина през зимните месеци е причината за толкова самоубийства в скандинавските страни. Че ако не отидат за няколко седмици в Испания да видят слънце, просто не могат да преживеят зимата. Ние в това отношение сме много по-големи късметлии: у нас зимно време наистина има по-малко слънчеви дни, но все пак никога не са повече от няколко един след друг. Рано или късно слънцето успява да пробие облаците, да се покаже и да оправи настроението на всички наоколо, стига да му дадем възможност и ние също се покажем навън, когато има слънце.
За разлика от предните поколения, ние прекарваме все повече време вътре и не можем да се възползваме достатъчно от слънчевата светлина, така че е още по-важно да обръщаме внимание, когато я няма и да правим всичко възможно да си набавим достатъчно светлина всеки ден. Разбира се, малко трудно би било всички да си взимат почивен ден, когато грейне слънце и да излязат да пият бира в парка, както съм виждала да правят в Копенхаген на първия слънчев ден след зимата, но пък можем да преместим дивана под прозореца, да изпием кафето на терасата вместо в тъмната кухня – или пък да сложим малка масичка за кафе до прозореца, както и да се разберем с колегите на работното място да не пускаме щорите щом се появи слънце.
На някои места щорите се пускат, защото екраните на компютрите блестят и така натоварват очите, но и с този проблем има варианти за справяне или поне редуциране на проблема. Например може да се сложи сенник за компютър, какъвто използват фотографите и графичните дизайнери, за да виждат цветовете максимално добре. Или завесите да бъдат само частично спуснати (ако са падащи) или частично завъртяни ако са висящи. Самите бюра могат да се извъртят така, че слънцето да идва достатъчно странично, за да не пречи, или да се сложат полупропускливи прегради, които все пак да не откъсват хората от времето навън. Колко пъти ви е случвало да излезете на обед и да се изненадате колко хубав ден е навън, защото работите на място, от което нямате поглед към външния свят? Това може да бъде много потискащо, но не забравяйте и че може да се окаже много деструктивно за общото ви здраве.
Ако си търсите ново жилище, търсете такова с по-големи прозорци, или с южно изложение. Ако вече имате такова – вижте дали не можете да отрежете или преместите някой клон от близкото дърво, което спира слънцето. Или пък дали не можете да разширите някой прозорец. Ако имате остъклена тераса, изнесете там повече дейности, защото вече сте спрели доста голяма част от светлината, която иначе би влязла в стаята през прозореца. Често на остъклената тераса е изнесен кухненския бокс, което не е най-доброто решение, освен ако не прекаравате голяма част от времето си над печката. Огледайте се дали няма да има място за малка масичка или дори само стол, на който да изпиете сутрешното кафе, дори и пет минути на светло могат да се окажат много благодатни!
Използвайте огледала там, къдете нямате възможност да направите нищо друго – ако в дневната влиза слънце само за няколко дни през деня, ефектът му ще е много по-голям ако през това време попадне на огледална повърхост, която да го отрази и увеличи. По същата причина можете да смените тъмните завеси или покривки, или тъмните мебели със светли. Можете да пребоядисате стените в бяло или светло жълто, или да си купите ярко жълти възглавници. Или да окачите някоя свежа и весела картина на стената. Възможностите са много, но в важно да опитате поне една.
2. Сложете по-силни и по-качествени лампи
Понеже прекарваме все повече време вътре и на изуствено осветление, осветлението се оказва все по-важно. Като цяло у нас има тенденция стаите да не се осветяват достатъчно добре. Освен ако не се е намесил дизайнер, обикновено се ограничаваме с една лампа на тавана и най-много още една стояща някъде в ъгъла, която е повече за украса, отколкото за светене. Не че лампата на тавана е малко, но изберете тяло с повече крушки, и също така купете по-мощни крушки. В първия момент след смяната, стаята ще изглежда преосветена, но ако след малко се върнете на старата крушка, ще се зачудите как не сте забелязвали колко тъмно е било преди.
Не забравяйте и че тъмните повърхности поглъщат повече светлина от светлите, тоест ако имате по-тъмни стени или по-тъмни мебели, ще ви е необходима повече светлина. Обърнете внимание и на вида на светлината. За съжаление новите енергоспестяващи крушки не покриват достатъчно голям спектър светллина, както го правеха обикновение крушки с нажежаема крушка. Тяхната светлина освен това е по-жълтеникава, което подобрява настроението, освен че е по-щадяща очите от лед-лапмите. Разбира се, вече има лед-крушки с по-голям спектър, така че търсете от тях и слагайте винаги такива с топла светлина. Ако имате възможност, инсталирайте си и ключове, които регулират силата на светлината (димери), така че вечер да можете да я намалите, за да не разстройвате циркадния си цикъл.
3. Обърнете внимание на температурата
Температурата не е директно свързана с признаците на депресия и няма да повлияе директно, но е съществена за цялостното състояние на организма и оттам косвено и на настроението ви, така че я намирам за съществена.
Сметките за ток и парно през зимата, както и колко харчи климатикът през лятото могат да се окажат неприятно голям месечен разход за всеки, но температурата може да повлияе много сериозно на настроението. Ако ви е студено, организмът изразходва повече енергия, за да загрее тялото. Ако ви е прекалено топло, същата енергия отива за охлаждане. От друга страна, прекалено големите разлики с външната температура (разлики от повече от 5-6 градуса) могат да доведат до температурни шокове, които също не са особено полезни. Всичко това може пряко да повлияе на настроението ви, а също и на способноста за концентрация.
Различните помещения имат различни оптимални температури според това, какви дейности се извършват в тях. В спалнята температурата е по-ниска (18-19 градуса се смята за оптимална през зимата), както и в кухнята, където дейностите около печката така и така загряват доста :); в дневната обаче е добре температурата да е поне един-два градуса по-висока. Ако живеете в студен апартамент и това е трудно постижимо (все пак намалянето само с един градус на температурата може да доведе до 6-7% икономия на електричество), тогава използвайте различни интериорни трикове, за да създадете по-топло усещане. И винаги дръжте някое топло одеяло под ръка – вероятно по тази причини все още най-четения пост в този блог е този за плетените одеяла! Между другото, плетенето има терапевтичен ефект, така че ви препоръчвам да хвърлите един поглед за вдъхновение към въпросните одеяла
Имайте предвид, че офисната работа се характеризира с продължително стоене на едно място, така че препоръчителните температури са малко по-високи – около 20-21 градуса. Ако става дума за помещение, в който се извършва друг тип дейност, свързана с повече движение – работилница например, температурата може да бъде и по-ниска, на места дори до 16 градуса. Всички тези температури са средни и моментното ви състояние много влияе как възприемате температурата в дадено помещение. Влажността също играе роля – по-влажните помещения като цяло се усещат по-студени.
Искам да добавя нещо, което често се пренебрегва: жените като цяло са по-податливи на студеното не само поради физически, но и културни причини. Особено лятно време в офисите с климатик има тенденция помещенията да се преизстудяват и докато мъжете дори и лятото често носят дълги панталони и затворени обувки, както и по-плътни ризи и тениски, жените се обличат по-леко и замръзват много по-лесно. Моля ви следващия път, когато в офиса възникне спор, опитайте се да намерите някаква оптимална за всички температура, вместо да се препирате излишно, особено ако имате някоя много слаба колежка, която зъзне през цялото време. При всички случаи, ако вън е 32 градуса, а вие работите цял ден на 20, предразполагате организма си към настинка и невъзможност да се аклиматириза към летните температури. Големите температурни разлики натоварват сърцето, а студеното повишава настроението и възможността за концентрация. Разбира се, и работата на 32 градуса, без да се раздвижва въздуха не е нещо, което се случва лесно, така че търсете оптималния вариант!
4. Намалете шума
Все още не съм попадала на изследване, което да свързва шума директно с признаците на депресия, но предвид, че военните използват шума за мъчения, мисля, че всъщност нямаме нужда от подобни изследвания, за да сме наясно колко деструктивен може да се окаже неподходящия шум. В това число включвам силния шум, но и вибрациите, които са много деструктивни за организма. Такива са шумовете от външните тела на климатици, особено ако не са монтирани добре (например пропуснати са буферните гуми, които обират вибрациите – доста срещано при по-старите климатици). Резултатът е нисък шум, който някои хора дори не чуват, но може да се усети, особено ако се предава по конструкцията на сградата, и ако е продължителен може да има много негативен ефект върху настроение и качество на съня. Друг разпространен и опасен шум, особено в по-големите градове, е този от близкостоящи трафопостове. Зле работещите електроуреди също могат да се окажат източници на подобни шумове. Колони и сублуфери от музикални и системи за домашно кино, които са оставени включени без да е пусната музика също се случва да издават честоти, които рядко се чуват от възрастните, но също влияят силно на настроението им.
Тук искам да обърна внимание и на хората, които смятат че не могат да заспят без телевизорът да работи. Сигурна съм, че не малка част наистина имат проблем със заспиването, ако нямат фонов шум, който да ги приспи, но болшинството го правят по силата на навик. Екранът на телевизора и компютъра всъщност разстройват циркадния ритъм, а нарушенията в съня са един съществен признак на депресия, така че ви препоръчвам да опитате няколко седмици дали няма да свикнете да заспивате без работещ телевизор. Може да се окаже, че спите по-добре без него. Ако все пак не можете да се откажете, настройвате го да се изключва възможно най-скоро и по възможност нека не свети във вас, когато вече сте си легнали. Всъщност, ако слушаме фен шуй специалистите и психолозите, телевизорът няма никакво място в спалнята или в детската стая.
5. Обърнете внимание на ароматите
Ароматите директно въздействат на невротрансмитерите в мозъка, така че смело се впуснете в ароматерапия, като не забравяте преди това премахнете всички източници на неприятни миризми, които могат да ви повлияят негативно. Редовното проветряване също не е нещо, което не трябва да се забравя. След това можете да се снабдите с ароматни пръчици, сушени билки и ароматизатори, мляко за тяло с подходящ аромат или масажно олио, дори една ароматна вана, ако имате такава. И готвенето може да се окаже страхотна ароматерапия – аз например правя сладки много рядко, но с малко ванилова есенция в тях след това всичко мирише на ванилия и ме изпълва със задоволство независимо дали съм успяла да ги направя вкусни или не.
Ароматът на лавандула е особено добре въздействащ при депресия, защото действа успокояващо. Лавандулата спомага и за спокойния сън (не случайно последните години се появиха матраци с дамаски с микрокапсули, които отделят аромат на лавандула). Тя е подходяща и за повдигане на самоувереността, което също е много полезно при депресирани хора. Освен това прогонва комари и молци, което никога не е за пренебрегване
Ако имате възможност, използвайте натурални аромати и най-вече, отделете ако ще и само тридесет секудни единствено за да усетите аромата и да му се насладите подобаващо. Един от най-големите проблеми на депресираните хора е, че загубват насладата от физическите усещания. Едно простичко упражнение, като съзнателното спиране и отделяне на малко внимание на приятен аромат може да промени целия ден!
6. Осигурете си връзка с природата
Дали ще е поглед към красива градинка в задния двор, някое дръвче, или току що откъснато цвете във ваза на масата, природата има много благоприятно въздействие над човешкия ум и ако нямате възможност да излезете, тогава намерете лесен и удобен начин да внесете малко природа вкъщи или в офиса. Освен всичко друго, зеленото е успокояващ цвят, така че дори и някой пейзаж в зелено може да се окаже добра идея.
7. Преместете нещо / разместете мебелите
Понякога имаме нужда единствено от прилив на свежа енергия, която да ни помогне да се справим с пристъпа на депресия, който ни е обзел. В такива случаи малко разместване вкъщи може да се окаже добра идея. Според фън шуй, енергията в едно помещение има склонност да се застоява и изисква периодично оживяване под формата на разместване или чистене. Според мен самото действие на местенето на мебели все пак е физическа дейност, а физическите дейности повишават нивото на серотонин, освен това плановете кое къде да застане може да ви залисат от неприятните мисли и да ви дават възможност да намерите по-добро разположение на мебелите – като например така че да има повече светлина. Ако успеете и да се отървете от нещо, което отдавна ви дразни, още по-добре.
8. Оправете/подредете/почистете нещо
Ако дотук все още са останали читатели, които не са изпитвали депресия никога, тук най-вероятно биха се изсмели. Чистенето си е почти ежедневно занимание независимо дали става дума за вкъщи, за колата, за работното място или чисто и просто за обувките. Депресираните хора обаче имат склонност да не могат да се справят с тази дейност. Липсата на енергия, чувството за безпомощност, липсата на мотивация и трудностите при взимане на решения пречат на много всекидневни дейности и чистенето е една от тях. Един депресиран човек знае, че всичко наоколо плаче за чистене, но е неспособен да вземе решение от къде да започне и в крайна сметка не започва изобщо. Или се отказва почти веднага. И след това започва да се обвинява, че не може да се справи с нещо, с което другите хора изглежда нямат никакъв проблем, което води до порочен кръг, който може да задълбочи пристъпа още повече.
Единственият ефективен начин за справяне с този проблем, който знам до момента, е да сведетете нещата до едно на ден. Да решите, че имате да свършите едно единствено нещо в този ден и така да елиминирате страха от огромното количество работа, която ви чака и знаете, че няма как да се справите с нея. А за да елиминирате и необходимостта от вземане на решение, можете предварително да си запишете, че през този ден ще оправите първото нещо, което видите в кухнята. На следващия в спалнята. На третия може да е в дневната. Ключът в това упражнение е, след като оправите (или поправите), подредите или почистите, задължително да отделите минутка внимание и съзнателно да се поздравите за добре свършената работа. Това е чисто когнитивна настройка, която цели да препрограмира съзнанието ви в посока изпитване на удоволствие от свършената работа. В началото е много трудно, но с достатъчно повтаряне след време ще откриете, че вече правите не по едно, а по пет неща на ден, в някои дни дори успявате да оправите всичко, което знаете, че има нужда от оправяне и подреждане. Освен това подреденият и чист дом на свой ред ще повдига самочувствието, самоувереността и самоудовлетвореността ви.
9. Изхвърлете нещо
Освен идеята да оправяте по едно нещо на ден, пробвайте и да изхвърляте по нещо винаги, когато се чувствате зле. Няма никакво значение какво – огледайте се наоколо и намерете нещо, което ви дразни, пречи, старо е, не се ползва или е развалено, и го махнете от вкъщи. Най-лесно и бързо ще е да го изхвърлите, но ако това ви притеснява, опитайте да го продадете в olx или bazar, да го дадете на приятел, който има нужда от него, или да го подарите на някого. Важното е да изнесете нещо от вкъщи. А ако успеете и да превърнете това в редовна практика, ще установите, че се чувствате много по-добре и домът ви ще изглежда по съвсем друг начин. А може да се окаже и че разполагате с повече пари
10. Вземете си домашен любимец
Последният съвет е известен на всички, но си струва да се повтори, особено за хората, които обичат животни. Котките успокояват, а кучетата те карат да излизаш редовно навън, което не е за пренебрегване при депресирани хора. Но всеки домашен любимец би помогнал, особено за хора, които живеят сами, защото чувството, че някой те чака да се прибереш, действа одобряващо. Освен това грижата за любимец разсейва от негативните мисли, а любовта, която ни дава насреща е истинско лекарство срещу всякакви негативни емоции. Разбира се, домашният любимец е добра идея единствено за хора, които имат ежедневие, в което могат да се впишат ежедневните грижи за друго живо същество.
Надявам се съм била полезна! И ще се радвам да споделите и вашите съвети, ако сте намерили нещо конкретно от особена помощ в моменти на депресия!
Благодаря за вниманието!
Ако статията ви е харесала, абонирайте се за следващите по мейл или ме последвайте във facebook, twitter или bloglovin‘!
Марина ди Рагуса е красиво село, известно с плажовете си. Намира се на остров Сицилия, на противоположния бряг срещу Малта и макар да има само 4070 жители, през летните месеци гостите достигат до 60 000 души. Аз лично не бях чувала за селото докато не реших, че минималистичния интериор, който гледам вече цяла седмица, трябва да бъде проучен по-основно. Така попаднах на италианското студио Nunzio Gabriele Sciveres, което проектира няколко къщи в Марина ди Рагуса, една от които е EBM House. Къщата е част от комплекс къщи, каквито могат да се видят и по нашето черноморие, но с доста по-интересно разположение – постройките са разместени като отделни клетки, за да направят място на вътрешна градина, която сякаш преминава през големите стъклени врати от двете страни на дневната и прави издъления план на жилището много по-широк и преливащ към външното пространство.
Планът е много дълъг – размерите са 5.6 на 28 метра, като цялото пространство е отворено и отделните зони преливат една в друга, като единствено затворените обеми на кухнята и баните играят ролята на преграда между дневната и нощната зона. Когато е необходимо отделяне на спалните, плъзгащи се панели преграждат пространството изцяло, а ако има гости кабинетът също бързо се трансформира в стая за гости.
Интериорът е силно минималистичен, но ярки цветови акценти на дамаските на мебелите и райетата на килимите, използвани пестеливо, но съвсем на място, го спомагат да изглежда уютен. Специално диванът Strip на Arflex е централен акцент в дневната с красивия тюркоазен нюанс на дамаската. Подът е от полиуретанова смола в бяло, стените са боядисани в същия цвят. Отвън в градината пътеките са от тунизийски варовик, който също е много светъл. Осветлението е от Flos.
Може и да звучи странно за хората, които живеят в по-южните части на Европа, но в Дания и Швеция да имаш жилище с тераса се смята за голяма работа, независимо, че по нашите стандарти тези тераси стават за използване не повече от два-три месеца през годината. Ние тук си остъкляваме терасите, или се ядосваме, че трябва да ги чистим от снега през зимата, или ги превръщаме в склад и някак сме забравили, че терасата може да бъде една допълнителна стая към жилището със собствена функция и най-вече – даваща достъп до слънце и въздух (не казвам чак чист въздух, което в София е малко относително понятие , но все пак възможността да си подадеш носа навън дори и за малко изобщо не е за пренебрегване.
И понеже сезонът на терасите вече започна, дори бих казала, че ако се поучим малко от нордическите страни никога не бихме го затваряли, реших да събера на едно място някои идеи от скандинавските сайтове за недвижими имоти, които ще ви убедят, че дори и най-малката тераса може да бъде ценно място за почивка и отмора. И най-вече – място което може да ви помогне да избягате поне за момент от ежедневния стрес.
Първото и най-важно нещо е да решите да използвате терасата си пълноценно. Това означава, че трябва да вложите малко усилия в нея – за да я изчистите и подредите, както и да я поддържате така, за да можете да я използвате винаги, когато решите. Колкото и малък балкон да имате, не се отчайвайте, а го почистите от постоянно складираните на него неща, за да освободите място за сядане. Може би си мислите, че нямате достатъчно място за маса? Възможно е, но помислете отново, може би ще ви дойде нещо друго наум. Независимо от размера, стига да се съобразите с даденостите, можете да направите нещо хубаво.
1.Изберете малка маса
Започнете от масата, понеже това обикновено е най-обемното нещо, което можем да сложим на терасата. Можете да съберете една квадратна маса 80х80 см в единия край и да не оставите място за нищо друго, но можете и да се лишите от безсмислено голямата маса и да изберете миниатюрен модел, каквито има в Икеа например, който ще даде възможност за минаване покрай нея. Ако сложите две столчета от двете й страни всичко е готово. Ако вече си имате голяма маса, обявете я за продажба в някой сайт и сигурно ще зарадвате някого с по-голям балкон от вашия и при това ще имате част от парите за нова и по-подходяща за вашата тераса масичка. А ако съвсем нямате място, направо пропуснете масичката – два стола са напълно достатъчни!
(ако кликнете на снимките, ще бъдете препратени към източника им)
2. Изберете осветление
Осветлението е едно от най-важните неща, за да се чувствате добре на терасата, особено вечер, когато слънцето залезе. Всички тераси си имат лампа, но ако добавите фенери, или светещи топки като тези от Икеа с лед лампичка и соларни батерии, на които съм голям фен. Факлите и свещите също са добра идея.
3. Използвайте възглавници
Възглавниците са любимия предмет на всички декоратори, защото внасят цвят и акценти много лесно и сравнително евтино. Освен това са меки и правят и най-неудобната пейка или облегалка удобна, създават уют, предразполагат към отпускане и радват и окото и осезанието.
4. Сменете настилката
За да се направи пешеходна зона, не е достатъчно да се спре движението на колите във въпросната зона, но и да се смени настилката. Точно защото дълго време не смениха настилката, Витошка се превърна в истинска пешеходна зона едва след последния ремонт. Същото толкова важна е и настилката на терасата за да се почувства човек уютно на нея. Ето защо терасата на апартамента на Йохана Брадфорд изглежда добре, въпреки че на нея има само миниатюрна масичка със саксия и още по-миниатюрни столчета. Дървените плочи създават много повече уют от мозайката или бетоновата замазка. Ако не знаете къде да намерите такива – пробвайте Mr. Bricolage или Ikea.
Разбира се, смяната на настилката не винаги е опция, но тогава има и друго решение:
5. Сложете килимче
Признавам, това никога не съм го правила вкъщи (ако изключа случаите, в които килимчетата от вкъщи са проснати на терасата да съхнат), защото е добре да се прибира след като се използва, особено ако терасата е на по-нисък етаж и наоколо има много дървета, от които падат цветчета, листа и клонки. Но пък придава страхотен уют и възможност да се събуете и да походите боси почти като на истински плаж например. Много препоръчвам, ако терасата е поне частично покрита, но си изберете някое по-гладко и по-лесно за пране килимче, за да не си създавате прекалено много работа след това.
6. Добавете растения
Това едва ли трябва да го напомням на когото и да е у нас, но все пак – растенията придават много живот на балкона и освен това там е много по-подходящо място за тях отколкото в спалнята например. Ще се развиват много по-добре (разбира се, не оставяйте тези, които не издържат на студено навън в студените месеци и внимавайте сенколюбивите да не се окажат на силен припек през лятото) и освен това ще филтрират част от прашния въздух, който обикновено дишаме в градовете. Пък и няма как да се почуваствате по-навън от малко зелено на фона на отсрещната кооперация
7. Извадете одеяла и използвайте терасата дори и ако е хладно
Тераса в бяло с плетени одеяла – чудесно продължение на дневната в този малък апартамент в Гьотеборг. През зимата едно одеяло може да удължи престоя навън достатъчно, за да поемете задължителната дневна доза слънчева радиация. Така че защо да не изпиете сутрешното кафе навън? Това ще помогне не само срещу зимната депресия, но и ще усили имунната ви система (разбира се, ако сте се облякли подходящо. Една настинка в никакъв случай не е подходящ начин за засилване на имунната система!) А ако сте пушач вместо да стоите прави навън и да пушите бързо, може би ще извлечете по-голямо удоволствие от вредния навик ако имате подходящо място за сядане навън целогодишно? В крайна сметка, щом е вредно, нека поне удоволствието от него да е възможно по-голямо
Одеялата и възглавниците разбира се, са подходящи не само за зимно време, но и за хладните пролетни вечери.
А какво да направите, ако нямате тераса? Запазвам си правото да пиша за това малко по-нататък. Благодаря за вниманието!
Ако статията ви е харесала, абонирайте се за следващите по мейл или ме последвайте във facebook, twitter или bloglovin‘!
Копенхаген ми е на сърце още от времето, когато учех там, но скоро не съм писала за нищо датско и може би затова се зарадвах толкова, когато попаднах на този хотел в Латинския квартал (тоест съвсем в центъра на града), който ме впечатли най-вече с минималистичния дизайн на спалните. Специално идеята за табла на леглото във формата на облегалка на стол ми напомни на онзи хотел в ар нуво стил в Стокхолм, за който писах миналата година, и неговите табли в стил облегалка на пейка от Тонет.
За разлика от предишния хотел, който се е намирал на това място, в хотел SP34 (от адреса – улица Sankt Peders 34) новият собственик се цели в по-платежоспособна и взискателна клиентела и отделя място за два ресторанта и два бара, кафе, фитнес център, киносалон и конферентни зали като в същото време запазва особеностите на старата сграда, особено покривните тераси и вътрешния двор. Кафето на първия етаж напомня за индустриалния стил на Ню Йорк, но стаите имат съвсем скандинавско излъчване, решени в сиви нюанси, разнообразени с топлият цвят на парена дървесина и интерпретации на датския дизайн от 50-те години на двадесети век в лицето на столчетата, а и кожените възглавници. Изобщо, ако мога да заема от yatzer термина, който измислят по повод този хотел, “нео-ретро” е дота добро описание на стила, в който Мортен Хедегор го обзавежда.
Основна роля в ретро усещането на интериора играе много стилно подбраното осветление, което е дело на шведската фирма RUBN, чиито модели ме впечатлиха толкова, че съвсем скоро ще има отделен пост специално за тях. Например моделът Table не само изглежда чудесно в интериора на хотелската стая, но също толкова на място стои и в лобито на хотела между пейките с кожени възглавници, които изглеждат направени единствено с цел почивка.
Основен елемент е новият прочит на стола на стола на Ханс Вегнер.
Така и не можах да открия сайт на самия хотел, но можете да го намерите в Lonely Planet или Booking. Хотелът е част от веригата Brochner hotels и там можете да откриете още снимки и информация. Дизайнът е на Мортен Хедегор (Morten Hedegaard).
Благодаря за вниманието!
Ако статията ви е харесала, абонирайте се за следващите по мейл или ме последвайте във facebook, twitter или bloglovin‘!
Рутенберг се намира на няма и час път северно от Берлин и благодарение на Archello открих, че местното старо викарство е превърнато в много приятен хотел. Не основната сграда искам да ви покажа обаче, а една от малките летни къщи – Salix, която се намират в комплекса и то главно заради една причина – големият прозорец с място за четене и излягане пред него – това струва ми се е едно от най-приятните места, които съм виждала за четене в скоро време и честно казано от време на време си мечтая за подобен прозорец. Всъщност ми харесва дори повече от идеята за самостоятелна библиотека на Мьолк, която съм ви показвала преди. Може би защото не е чак толкова отделено и може да те изкуши по всяко време. Особено ако има малко слънце! Подобно място за мен би било перфектно за един мързелив уикенд далеч от града.
В интерес на истината вече бях изпаднала в едни такива мечтания за подобен прозорец преди да открия, че всъщност излизащият навън обем, на който е монтиран толкова харесвания от мен прозорец, в действителност наистина помещава спалнята. Тоест не очаквайте някой със склоност към излежаване изобщо да се вдигне от леглото с такъв прозорец до него И шегата настрана, проектът е интересен именно заради изнасянето на различните функции по периферията на къщичката, която иначе представлява голяма дневна със страни 6 на 6 м. Леглото (спалнята), кухнята, както и банята имат собствени обеми, които излизат от общия обем на къщичката. Така че не само леглото, но и кухнята предоставя много хубава гледка навън, докато приготвяте лека вечеря например. Друг интересен детайл е южната стена, която е превърната в екран за сенките на върбовите дръвчета около къщата. Доста интересно, нали?
Проектът е на Peter Grundmann, който проектира целия хотел и дори превръща старите обори също в в студио за отсядане. Повече за Re:hof можете да намерите на сайта на хотела.
Благодаря за вниманието!
Ако статията ви е харесала, абонирайте се за следващите по мейл или ме последвайте във facebook, twitter или bloglovin‘!
Тази никак не голяма лятна къща се намира в Скаген, Дания и е с големината на малък апартамент в града – 54 кв. м. Разположена е на един етаж и практически се слива изцяло с пейзажа наоколо. Мястото е специфично, така че се е наложило новата къща да следва строго основите на предишна постройка, която се е намирала там. Освен с опростената геометрия, къщата се слива с пейзажа и заради специално подбраните материали, които не нарушават общия изглед на пейзажа наоколо: покривът и фасадата са облицовани с кедър, който е сребрист и напомня цвета на изхвърлените от морето парчета дърво, които се срещат наоколо. Модерните детайли личат в огромните стъклени витрини без нарушаващи изгледа профили.
Пространството е предвидено за две семейства, така че спалните функциите понякога преливат и навън, като например външния душ или масата за хранене отстрани. Витрините са особено големи и ненарушени от профили, а дървото е съчетано със стилни декоративни ръчно изработени тухли от Petersen – Kolumba.
Проектът е на датското студио Adress, за което съм писала и преди. На сайта им ще намерите повече снимки и информация.
Днес ми се ще да прелетим към Васастан – стокхолмския квартал, в който Астрид Линдгрен е заселила и Карлсон, за да разгледаме един стилен апартамент в хармонични тъмни нюанси и страхотен прозорец в кухнята. Цветовата гама е много хармонична, и макар че цветовете са доста тъмни, цялостната атмосфера е много спокойна и най-вече уютна и предразполагаща към почивка и отмора. Тъмната гама и умело подбраните детайли освен това създават усещане за ненатрапчив лукс, който струва ми се би се харесал на всеки.
Сиво, тъмно синьо и кафяво, разнообразени със зеленото на растенията (и полилея в голямата спалня), както и златисти акценти от лампите, са съчетани с голямоформатни фотографии по стените, които допълват меланхоличната атмосфера на апартамента. Никъде другаде не съм виждала диванът Soderhamn на Икеа да изглежда толкова стилно, благодарение на съчетанието с огледалните кубове-масички пред него и декоративните възглавнички.
Трапезарията е особено пестелива откъм декорация – централно място заема бялото кълбо на висящата лампа, а четирите стола Wishbone на Ханс Вегнер около кръглата маса са достатъчен акцент. Моделът е страхотен, защото изглежда добре в разнообразни интериори – от чисто скандинавски, през английски рустик и дори съчетани с моделите на Тонет. Тук тъмния цвят на дървото и плетените седалки се съчетават перфектно с цветовата гама в дневната.
Най-интересната част за мен е кухнята, която се намира в средата на жилището и по принцип би трябвало да бъде тъмна. Едно чудесно хрумване да се отвори голям прозорец към малката спалня, който внася естествена светлина в иначе най-тъмния кът на апартамента обаче променя нещата радикално и се превръща в своеобразен акцент на цялото жилище. Шкафовете са в много мек сив нюанс минималистично решени без дръжки на горния ред, съчетани с нежен мраморен плот и гръб, които завършват кухнята и й придават луксозно усещане. Височината е горните шкафове е до тавана, който съвсем не е на 240 см над пода, но не тежат визуално заради изчистената им линия и цвета, който хармонира с всички останали.
Повече снимки и информация в сайта на брокерите – Bo|sthlm. Открито в Gravity Home.
Тези дни имам усещането, че единствените теми, за които се говори, са свързани с Русия и САЩ. Нямам представа защо, но изглежда дори нашите избори в крайна сметка накрая се свеждат до изясняване кой е настроен про-руски или про-американски. Ако някой ни слуша без да знае къде се намираме, едва ли ще разбере, че всъщност сме европейци. Геополотиката не е сред нещата от които разбирам, но си мисля, че бихме спечили много ако решим да обърнем погледа си към по-близките ни страни, към тези на нашия континент, и освен това се опитаме да извлечем малко полезен опит от тях.
Поводът за размишленията ми е една книжка, която прочетох покрай политическите анализи, и която препоръчвам на абсолютно всеки – Малък наръчник по хюга. Тайните на датчаните за щастлив живот на Майк Викинг. Книжката е истинска наслада за четене – написана с именно онази датска непретенциозност и леко саркастично чувство за хумор, което особено много харесах, когато заживях в Копенхаген. Освен това описва огромна част от разбиранията ми за живота в последно време, напомня ми за всичко хубаво, което ми се е случвало и ме кара да оценявам още повече начина си на живот в момента, по който работя целенасочено от няколко години насам. Освен това ми дава и нови идеи за неща, които тепърва могат да се променят като отношения и нагласа и в мен и в хората около мен, а дай боже и всички наоколо. Защото положителната промяна е нещо, към което всъщност всички се стремим.
Книжката ме подсети не само, че има какво да научим за домашния уют от датчаните, но много хубаво би било да възприем малко и философията им за устойчиво развитие, която напоследък дори американците се опитват да възприемат.
Например Ню Йорк в последните години се променя постоянно и непрестенно черпи опит и вдъхновение от Скандинавия – включително с работата на Бярке Ингелс, който в момента променя драстично облика на града с малко по-човешки проектирани небостъргачи, но също така и с тази на норвежко-американската фирма Snohetta, които също изповядват концепцията за устойчиво развитие, пък наскоро реновират Таймс скуеър.
Със сигурност можем да намерим приложими идеи, вдъхновени от скандинавския подхода към проектирането и градската среда като цяло. Поради което и много се зарадвах да науча, че Ян Геел е бил поканен да консултира изработването на дългосрочна визия за развитието на София. Много се надявам и наистина да се случи нещо с негово участие. в крайна сметка единствено той би казал нещо подобно по повод нашия град:
„Колата се е превърнала в царя на града. Всичко се прави с цел колите да са щастливи и се прави малко хората да са щастливи“
Което си е абсолютна истина обаче, колкото и да се опитваме да го заобиколим като проблем в градоустройствената ни политика още от времето, когато колите започнаха да стават повече от хората. Каквото и да стане, препоръчвам ви междувременно да прочетете книгата му “Градове за хората”, която е написана много популярно и разбираемо, и дава ценна информация какво всъщност означава качествена градска среда. Задължително и много полезно четиво за всички, които живеят в градовете. Той все пак е казал и че:
“Първо ние създаваме градовете – после те нас”
Това, което бих искала да възприемем от Дания е например прозрачността и мащабните кампании, които се провеждат, за да осведомят обществеността за големите проекти, които се изграждат специално в Копенхаген. Представят се чрез изложби в градските музеи или събития в Архитектурния център, превеждат се на разбираем език, достъпен за всички. Дори и за тези, които почти не разбират датски, но живеят там. И не че всички проекти са перфектни, но когато нещо се изгради, диалогът не спира и от изграденото се вадят изводи и се научават уроци. Целта е ясна – да се подобри качеството на живот в целия град и се преприемат конкретни стъпки за достигането й. А като следствие от това има и ясно и точни, съвсем конкретни изисквания към проектите – например, веднъж стигнали до заключението, че пешеходците са важни и велосипедният транспорт води до цялостно по-високо качество на живот, във всеки нов проект се отделя предимство на тях и чак след това идва мястото на колите. Постоянно се провеждат изследвания и проучвания, правят се огледи на място, събират се данни и нещата се доказват – ако проектантът е убеден, че е проектирал качествена сграда или площад, той дава конкретни доводи и дори резултати от такива изследвания, за да го докаже. У нас доводите са:
“Високите сгради внасят динамика, ритъм, модерност в облика на града.”
Така “Артекс” обясняват прекомерната височина на новата си сграда Диамант, която предизвика недоволството на жителите на Дианабат. Езикът на отвореното писмо, което публикува Блиц, не е по-различен. А тези дни прочетох един материал за проблемите в Младост, и си дадох сметка, че те са си започнали от много години, но вместо отговорните лица да се погрижат за тях, досега единствено са намирали начин да ги задълбочат, най-вече заради съмнителни практики и измиване на ръцете.
А аз все пак се питам не можем ли да научим нещичко от датчаните? Да започнем да се учим от грешките и да променяме нещата към по-добро? Повечето хора, с които съм обсъждала темата, ядосано отсичат, че нашата действителност е друга и такъв въпрос е абсолютно безсмислен. Мисля си обаче, че действителността е такава, каквато си я направим. И може би за пореден път няма да мога да реша за кого да гласувам чак до изборния ден, но пък имам идея от къде можем да започнем да променяме действителността си. А това става с много малки крачки, с мънички промени, които обаче оказват голям ефект.
Например в началото на 90-те в Ню Йорк подемат масирана кампания за справяне с графитите, с което успяват да изтрият чувството за безнаказаност, което цари по това време в града (и особено в метрото), съзадават усещане за порядък а и повишават качеството на средата на нюйоркчани, в следствие на което и престъпността започва да спада. Все повече изследвания доказват връзката между заобикалящата ни среда и мирогледа ни. Сигурна съм, че всеки може да провери сам за себе си работи ли наистина Синдромът на счупения прозорец, който е доста добре обяснен в тази статия и след това струва ми се всеки ще е ентусиазиран да започне да го прилага по-систематично и в нашата градска среда.
Политиците трудно ще ги променим, политическите и корупционни проблеми също, но пък можем да започнем да променяме средата си и чрез нея да променяме обществото, в което живеем. И да, в този блог си говорим основно за интериор и то най-вече за домашния интериор, който е лично пространство и не влияе на друг, освен на собствениците и близките им, но всъщност част от дома е и входа на блока, в който живеем, и градинката отпред, която често е по-скоро паркинг, както и улицата, по която се прибираме вкъщи. Всички тези места ни влияят много повече отколкото си даваме сметка. Ако всеки ден минаваш през кална градинка пред блока, разрита от гумите на колите и покрай изрисуваната кофа за боклук с купчини боклук не само в нея, но и около нея, и всеки ден си мислиш, че не можеш да направиш нищо по въпроса, би ли повярвал, че политиците ни ще се променят или корупцията ще намалее? И би ли направил нещо, ако знаеш предварително, че няма смисъл? Ако обаче всичко наоколо е наред, когато някой се появи, даде подкуп за разрешение да направи нещо лошо дали няма всички да си потърсят правата? Дали няма да забележат веднага, че нашите пари от данъци отиват да се правят кофти настилки по Витошка, които са се размърдали още на следващата година? Кой би дал собствените си пари за подобно качество? Дали не е време сами, като граждани да си проведем един огромен социален експеримент, който да провери доколко работи въпросната теория?
Аз бих започнала с нещо простичко – градинката отпред. Правила съм го преди, на друго място, но след третото вандалско изравяне на цветята, които засадих, се отказах. Тогава обаче го правех с цел да променя единствено гледката си, когато изляза, сега ще имам малко по-дълбока цел. И понеже всъщност живея на място, което няма градинка отпред, ще започна с едно нещо, което наистина ме дразни всеки ден и чак днес си дадох сметка за това – камарите боклуци покрай особено неудобно подредените кофи на ъгъла. Няма как да ги преместя сама, но мога да пратя едно предложение в общината.
Следващата идея заимствах от книжката за хюге, макар че не е нещо ново – ще говоря със съседите дали не можем да си направим рафт с книги във входа. Имам предостатъчно, с които да започнем :) Мисля, че и малка саксия до тях наистина би ми повдигнала настроението неимоверно много, когато се прибирам. И не само моето. За други идеи ще се оглеждам утре, когато се разходя из квартала. Надявам се да успея да убедя и някой съсед да се присъедини към усилията ми. Или да измисли свои собствени цели, които на него му се виждат по-целесъобразни. Може би няма да направя кой знае какво с гласа си на изборите, но ще се опитам да променя нещо съвсем малко, локално, тук на моята улица. И ще разкажа за това на приятелите си. И ще се опитам и тях да спечеля за тази кауза…
В блога, който списвах, докато живеех в Дания, все още могат да се видят две статии, описващи една интересна скандинавска тенденция да се живее на открито, която за мое голямо удоволствие в последно време успявам да открия и у нас… докато не направят стъклена временна постройка пред заведението разбира се. И все пак – имаме голям напредък дори ако се смятат само последните 6-7 години. Вижте постовете тук – първа и втора част.
А ако се чудите дали вече не е топло за одеяла – те са чудесна идея и за вечерите навън, дори ако вкъщи вече е топло. В поста за скандинавските тераси можете да намерите още по темата (в края на статията – т. 7).
Плетени одеяла от Етси
В предния пост за плетените одеяла събрах на едно място различни модели, защото възнамерявах да си оплета едно за вкъщи. В действителност все още не съм го направила, макар че успях междувременно да направя едно ново бебешко одеялце.
Истината е, че плетенето на одеяло изисква много време. Обикновено плета докато гледам някой любим сериал, но ако трябва да съм честна, времето за гледане на сериали също не е чак толкова много. Да не говорим, че ако случайно се залисам, бримките изведнъж започват да стават неравномерни – твърде стегнати или твърде хлабави, случва се дори да изтърва някоя и крайният резултат съвсем не винаги е като за снимка.
Хубавото е, че винаги има и алтернативи – при това в едно от любимите ми места в нета – Етси. Там е пълно с магазинчета, които предлагат страхотни одеяла и макар че някои от тях са скъпи (най-вече тези от по-специални прежди), има и други на съвсем разумни цени. Освен това е пълно със схеми за по-интересните плетки. И най-вече наблягам на одеялата от дебела прежда, защото все още е трудно да се намери такава при нас, а са толкова хубави! Дебела вълнена прежда се продава и в етси, но цените са високи (оттам и одеялата от такава прежда са доста скъпи). Винаги може да се направи дебела прежда и от няколко по-тънки- аз лично така плета килимчета и кошници, но ефектът е малко по-различен.
Ohhio
Ще забележите, че голяма част от одеялата са на Ohhio. Това е марката на украинката Анна Мариненко, която макар и да не е първата, със сигурност е човекът, допринесъл най-много за това одеялата от дебела прежда от мериносова вълна да станат толкова известни. Освен че изглеждат много меки и са с красиви цветове, тези одеяла се плетат и много лесно. Няма нужда от куки, плете се на ръце. Имайте предвид, че ръцете отмаляват много бързо заради тежестта на вълната, така че трябва или много тренинг или да се плете с чести почивки. Ако пресметнете броя на бримките, заради голямата дебелина на преждата, всъщност се оказва че изобщо не са толкова много и с повече тренинг дори могат да се плетат много бързо. В youtube канала на Ohhio има видеа, които показват как се случва това, а ето и един по-бърз курс по гигантско плетене на ръка тук.
Аз лично първоначално станах фен на Ohhio заради чудесните снимки, но след и заради красивата текстура на плетката, която изпъква още повече заради големината. Това е и едно от най-предполагащите гушкане одеяла, които мога да си представя. Перфектно за някоя студена зимна вечер! И да не забравяме висококачествената филцвана на ръка мериносова вълна. Ако се чудите от къде да си намерите – Ohhio предлагат и вълна разбира се. При нас също се намира, но не толкова дебела и определено не е толкова равномерна и добре филцвана. Да се надяваме догодина да си имаме и тук :)
Докато събирах тази колекция одеяла, се замислих дали една подобна с бебешки одеяла би била полезна? Ако ви интерсува, моля оставете коментар и ще направя и такава скоро :)
Етси определено ми е любима дестинация, но освен това има доста сериозно българско присъствие, особено що се отнася до бижута и няма как да не споделя двата поста тук, защото си задлужава да подкрепим талантливите български бижутери :
Три е много магическо число! Редовно ми се случва да си харесам едно нещо и след това да установя, че има поне още две, между които да се колебая. Така стана последния път, когато стъпих в магазина на Крео. Почти си бях купила нова масичка, когато се огледах, и видях още две, които ми харесват. Все още си нямам нова масичка, но тази, която най-много ми хареса, и най-малко би паснала вкъщи, вече дори е изчерпана. И все пак, нека ви запозная с три страхотни масички на холандците Zuiver, които могат да се купят и у нас.
Първата масичка, която грабна вниманието ми, е с красива дърворезба по плота. Мотивите са флорални и изглеждат толкова деликатно, че наподобяват дантела. Просто няма как да не привлече погледа! Освен това текстурата на дървото е много приятна и е с топъл цвят, който внася много уют и красота.
Втората масичка е също е трикрака, но краката не са еднакви – два са гладки, докато третият е стругован на вълни. Цветът е много тъмен, а плотът е гладък и с кант, който наподобява масичката на малка табла на крака.
Третата масичка е от съвсем светло дърво и е най-лесна за направа от трите. Освен това е най-опростена като дизайн. Това я прави и най-флексабилна – буквално може да стои добре навсякъде, така че в момента е и моят фаворит (освен че всичко вкъщи е бяло или доста светло :). Най-много харесвам плота, който е стругован, и като цяло ми напомня повече на трикрако столче, отколкото на помощна маса, но пък създава много домашно усещане!
Покрай Деня на славянската писменост цял месец имаше статии за шрифтове, за българска култура, за българската писменост и какво ли не. Преди не съм смятала, че 24 май има нещо общо с дизайна или изобщо темите в този блог, но миналата седмица се сблъсках на два пъти с проблем свързан с кирилицата ни плюс прочетох нещо, което ме подсети, че греша.
Първият проблем беше с една wordpress тема, която точно бях купила, и която се оказа има важни функции, които не работят с кирилица. Разработчика смяташе това за напълно нормално и ме посъветва да пиша на латиница. Вторият проблем възникна когато започнах да подготвям една презентация за дизайн и се оказа, че не мога да си открия достатъчно добре изглеждащ кирилски шрифт, който да пасва на концепцията на лекцията. Попитах една приятелка графичен дизайнер за съвет и тя ме посъветва да не се ядосвам много, защото с кирилицата винаги си е проблемно. Не че не го знам – от край време се налага или да претърсвам безконечни руски сайтове, пълни с готически шрифтове, или да се ограничавам с наличните вградени кирилски, ако искам да напиша каквото и да е.
Това, което ме подсети, че и шрифтовете са дизайн, е едно писмо на баща ми от казармата, в което разказва, че е отговорник на комитета по организиране на честването на 1300 години България в тяхното поделение и отделя специално внимание на плаката, за който е измислил специално лого и шрифт за надписа. През 80-те са обръщали внимание на тези неща и може би е време и сега да започнем да го правим.
Хубавото е, че това вече се случва. Всъщност мисля, че вече има няколко инициативи, които доказват именно това.
Adys font
Например, наскоро едно момиче е разработило шрифт за дислексици. По медиите излезе, че е направила първия такъв шрифт изобщо, а момичето всъщност много скромно обяснява, че се е постарала да направи такъв за нас – кирилски, български, защото точно български не е имало досега. Определено препоръчвам на всички, които още в училище са ги научили, че не могат да четат – пробвайте, може да се окаже, че върши перфектна работа за вас, а можете дори да го инсталирате на kindl (тук има ръководство как се добавят нови шрифтове към kindl), така че да направите и електронните си книги по-четими. Ще се радвам ако споделите има ли ефект, защото аз самата съм от тези, които четат всякакъв текст във всевъзможни форми, грешно изписване, пропуски и каквото се сетите друго, което принципно затруднява четенето, така че не мога да преценя.
Дизайнът е от Кристина Костова, в Binar можете да прочетете статия за нея, написана с нейния шрифт, а ако ви интересува, можете да го свалите напълно безплатно от adysfont.com. На сайта има и доста съвети как точно да се използва шрифта за максимален ефект, както и подробни обяснения за логиката на конструиране на шрифта, които биха били полезни и за други дизайнери на шрифт, който се интересуват от темата. Според мен ще е много полезно ако идеята се развие с поне още един-два шрифта.
За българска кирилица
Преди време се появи инциативата “За българска кирилица“. Не съм графичен дизайнер и си признавам, че много дълго време живеех с убеждението, че двата вида кирилица са си просто различни видове шрифтове. Известно време смятах, че единият е по-архаична форма, и съвсем нямах представа, че това са руски и български варианти. Именно покрай тази инциатива се образовах по въпроса. Харесвам идеята, защото смятам, че многообразието е хубаво нещо, освен това, във връзка с темата за дислексията по-горе, подозирам, че българската версия е малко по-четима. Със сигурност може да изглежда доста по-плавна и някак по-ръкописна в определени шрифтове, което определено ми харесва.
Сигурна съм обаче, че на чужденците ще им е по-трудничко с нея. Аз съм в подобна ситуация с гръцкия – мога да чета текстове с големи букви и не мога да чета тези с малки. От друга страна едва ли съм единствената, която са я питали дали пише на гръцки в разни междукултурни курсове. Така че нека поне им обясним на чужденците, че не сме нито гърци, нито руснаци… Но най-вече харесвам инициативата, защото ще стимулира създаването на повече шрифтове за кирилица, а нови кирилски шрифтове винаги са добре дошли. Иначе бих избрала коя да ползвам според случая – все пак руската изглежда много по-строга и подредена и може да бъде много подходяща за определени текстове.
Единствено не съм наясно какво точно се случва с тази инициатива. Нямам представа имат ли нещо общо с инициативата на Ботьо Николчев например. Хубавато е, че както той споделя пред Капитал, скоро ще има българска кирилица за Mozilla. Освен това работят да включат българската кирлица и в системните шрифтове на Windows, Android и MacOS и тези с отворен лиценз. Може дори да стане по-лесно да се пише ударено и, което моят сайт не иска да възпроизвежда например!
“Под игото” на шльокавица
Не съм съвсем сигурна как точно да приема тази инциатива. Със сигурност е интересна и провокативна хрумка на издателство Жанет и на мен със сигурност ще ми е интересно да разгледам книгата защото ми е любопитно как точно са решили да изписват звуците, които ги няма в латиницата. От друга страна, може би мина времето за подобни провокации. Последните години писането на кирилица в каквато и да е кореспонденция е признак на сериозно отношение и внимание към отсрещната страна. До преди 7-8 години беше съвсем нормално да се пишат дори официални мейли на латиница и чуденето какво точно има предвид дадения човек беше почти ежедневно действие.
Действително все още ми се случва да получавам рекламни мейли на шлокавица, както и понякога на съобщения във фейсбук, но като цяло така вече пишат само учениците, а те винаги са имали нужда да показват по някакъв начин, че са различни. И понеже дългите коси и черните тениски с шампи на метъл банди изобщо не вършат тази работа вече, странните правописи, които се четат трудно от възрастните, са ги изместили. Така че ми е трудно да си представя какво точно ще постигне тази инициатива, освен може би да набере средства да се дарят книги на някои читалища, училища и библиотеки. Което не е малко всъщност. Само дано не се изчерпват с “Под игото” защото има твърде много нови неща, които трябва да бъдат прочетени от повече хора.
Идеята е на рекламна агенция Saatchi&Saatchi и ако не друго, поне придоби широка популярност. Научете повече на podigoto.bg.
Сайтове с кирилски шрифтове
Първоначално смятах единствено да събера на едно място няколко сайта с кирилски шрифтове, но както винаги, се залисах с други неща. И понеже текстът и така се получи дълъг, ще очаквайте списъка утре, точно за празника!
Събира на едно място безплатни кирилски шрифтове, както и някои статии за типография. Има и информация на локалните варииации на кирилиците (сръбска, македонска, чувашка, башкирска, освен нашата, разбира се). Тук е мястото за средновековни шрифтове, сръбски, ръкописни български и дори няколко древни като египетски йероглифи например.
Сайтът на Светлин Балездров и Венцислав Йорданов в подкрепа утвърждаване на българския стандарт за кирилицата. Има различни статии за двете форми на кирилицата, както и, разбира се, безплатни кирилски шрифтове.
Сайт на Ботьо Николчев с колегите му, с които работи в Берлин. Има доста информация за работата им, но се намират и препратки към безплатни кирилски шрифтове, включително шрифта на Николчев – Ропа.
Не на последно място смятам, че е полезно да се следи и какво се случва на typofest, макар да не актуализират страницата си, представят интересни неща във фейсбук в момента.
Проблемът с шрифтовете е като с обувките – имаш твърде много, но когато дойде време да и използваш, се оказва, че нищичко не ти пасва на тоалета. И все пак, надявам се да съм била полезна. Пожелавам ви светъл празник!
Nordstrom започват полугодишна разпродажба от утре и обещават 40% намаление, което е страхотна новина за всеки, който си харесва по нещичко от там и не иска да си позволи да го купи, за да не претовари семейния бюджет. Аз лично в момента съм в период, в който дори се чудя как да направя повечко място вкъщи, но това не значи, че си нямам няколко любими неща от там. Кликнете на снимките за повече информация:
